ЗАЩО Я ИЗБРАХМЕ?
Една от най-новите преводни книги на пазара у нас привлече нашето внимание заради огледалния образ, който създава на нашата действителност. Времето щрихира темите за края на света, за политическия упадък и за климатичните кризи, но без да ги превръща в център на историята, по един лек и хумористичен начин. Романът ни занимава с важните теми на деня като го прави със завидна лекота, отстраненост и необходимата доза меланхолия.
Тревогата на младия човек: Ами ако нищо, което правя, няма значение? Тревогата на стария човек: Ами ако всичко, което правя, има?
Животът на главната героиня Лизи е емоционален океан, в който има място за всичко и всички - от моментите на интимност с нейния дългогодишен съпруг до тревогите, съпътстващи майчинството, от сестринската отдаденост и грижа към наркозависимия й брат до помощта при появата на неговата първородна дъщеря. Лизи е състрадателна и любяща, но Лизи мисли и за проблемите на планетата. Освен че работи като библиотекар, тя отговаря на слушателите на популярен подкаст, посветен на климатичните промени. Новинарските емисии са пълни с информация за радикализирането на политическия живот в САЩ, както и за засилващата се мигрантска криза, а читателят е поканен да разсъждава по тези теми, следвайки мислите на Лизи, която се опитва да подреди света и да прогнозира макар и бегла картина на неговото бъдеще.
Мисълта му е, че в един момент всички онези, които се притесняват какво губим малко по малко, вече няма да ги има и така приказките за загубеното ще престанат, ще се говори само за спечеленото. - Ама чакай, това ми звучи зле. Не значи ли то, че ако се окажем някъде, където не искаме да сме, не можем да проследим пътя на обратно?
Книгата е ценна и заради стила на своя автор - фрагментарен, прям и директен, изпълнен с вътрешни монолози, приличащ на низ от постове и туитове, съвсем близък до света, в който живеем днес и съвсем сходен с начините, по които комуникираме в него. Във Времето личната история среща обществените каузи, а човешкото и природното се оглеждат едно в друго.
Когато за първи път прокарали електричеството в домовете на хората, имало писма до вестниците с оплаквания, че това ще разклати основите на семейната заедност. Вече няма да има нужда да се събираме около домашното огнище, терзаели се хората. През 1903 година известен психолог изразил притеснение, че младите ще изгубят връзката си със здрача и неговите съзерцателни моменти. - Ха-ха-ха! - (Само дето кога за последно се кротнах, защото е здрач?)
Времето е третият роман на Джени Офил, на български език е в превод на Бистра Андреева, с корица на Ина Христова от издателство Кръг. Книгата е включена в 13 класации за най-добра книга за 2020 г.
ЗА АВТОРА
Джени Офил (1968) е американска писателка, родена в щата Масачузетс, автор на три романа и четири детски книги. След като завършва Творческо писане в Станфордския университет, работи като барманка, сервитьорка, касиерка и дори писателка в сянка. Нейният първи роман Last Things е публикувана през 1999 г.; отличен е от New York Times и е финалист за наградата за първа книга на L.A. Times. В момента преподава в университета Сиракуза в Ню Йорк, както и в магистърската програма за изящни изкуства на университета Куинс. Публикува в Парис Ревю.
Плейлиста с интервюта с Джени Офил:
КОРИЦИ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ
ПОКАНЕТЕ ВАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ
Споделете това, което четем заедно като ни отбележете с @bookjourney.club и #bookjourneyclub, изпратете книга на ваш близък, за да му напомните, че мислите за него, или пък просто споделете с колегите си за нашия уебсайт и месечните срещи на нашия литературен клуб. Нека се поразходим заедно!
Comments