ЗАЩО Я ИЗБРАХМЕ?
Бразилия е страна, която асоциираме най-вече с „вечно“ лято, красиви плажове, екзотична природа. Но, какво знаем за нейната история, за плантациите, за робството, за последствията за хората служили вярно на господаря през целия си жизнен път?! Романът на Итамар Жуниор разказва именно затова лице на Бразилия чрез историята на Бибиана и Белонизия - дъщери на работници в имение в сърцето на Баия, Североизточна Бразилия. За техните родители забраната на робството не е специална дата в календара и не бележи свобода такава каквато може би наивно всеки един от нас си представя.
Двете главни героини в романа се сблъскват с подчинението, с безправието и с борбата за промяна на статуквото.
Документът за собственост на земята няма да ти даде повече царевица, нито повече боб. Няма да осигури храна на масата. [...] Тази земя, на която растат храстите, на която расте каатингата, буритито, маслената палма, не струва нищо без работа. Няма никаква стойност. Може да има стойност за хората, които не се трудят, които не копаят, не знаят да сеят и жънат. Но за тези като нас тя е значима само ако работим. Без труд земята е нищо.
Романът на Итамар Жуниор осветлява част от историята на Бразилия като в своя разказ причудливо включва семейни тайни, религиозни вярвания, персонажи и обичаи от фолклора, както и приказни природни картини. Увлекателното и поетично слово разкрива живота на едно семейство като всъщност чрез него ни представя една много по-плътна картина за борбата на хиляди хора по тези земи за правото им на нормален, спокоен и най-вече достоен живот.
Бях родена, но и родих тази земя. Имате ли представа какво е да раждаш? Госпожата има деца. Но имате ли представа какво значи да раждаш, да отглеждаш живот и да излезе от теб? Живот, който ще продължи дори когато вече не си на божията земя? Не знам дали сте наясно, но аз съм бабувала на по-голямата част от тези деца, мъже и жени, които госпожата среща наоколо. Аз съм им като майка. Докато съм израждала всеки от тях със собствените си ръце, аз родих тази земя. [...] Живее в гърдите ми, защото от нея е създаден животът ми и животът на целия ми народ. Агура Негра живее в гърдите ми, а не в документите за имението на госпожата и нейния съпруг.
Торто арадо (в превод от португалски означава „изкривен плуг“) е метафора на осакатеността, на „отсъстващия“ човешки глас, на трудността да се заявиш, на изнуреността да се пребориш с „машината“, лишилата те от права.
На земята имаше какво да се набере и то бе на една ръка разстояние. Ако сушата или наводнението го отнесат, храниш се с каквото е останало. [...] В града нямаше земя, която да се оре, да се почувства блаженството, усещането за влага, което предупреждава, че дъждът се приближава.
Торто арадо е дебютният роман на Итамар Виейра Жуниор, на български език е в превод на Рада Ганкова, с корица на Декитас от издателство Лемур. Книгата получава португалската литературна награда LeYa през 2019 година, бразилската литературна награда Jabuti и наградата за португалскоезична литература Oceanos през 2020 година.
Видео, от което ще научите повече за конфликтите, свързани с правото на собственост:
ЗА АВТОРА
Итамар Виейра Жуниор /Itamar Vieira Júnior/ (1979) е бразилски писател, роден в Салвадор, щата Баия. По образование той е географ и защитава докторат по етническо-африкански изследвания. Неговата художествена литература представя перспективата на социално маргинализирани индивиди, жертви на структурно насилие като расизъм и мачизъм. Стилът му се откроява с присъствието на елементи, считани за фантастични, но които са част от религиозната космовизия на неговите герои. В нехудожествени статии Итамар разглежда въпросите на земята и идентичността в североизточната аграрна формация. С романа си Торто Арадо той хвърля светлина върху съдбата, бита, религията и труда на общностите киломбо в Североизточна Бразилия, създадени от избягали от плантациите роби след забраната за робство през 1888 година. Неговата творба е ключова за разбиране на робството в Бразилия и пагубните последствия от него.
Плейлиста с интервюта с Итамар Виейра Жуниор:
КОРИЦИ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ
ПОКАНЕТЕ ВАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ
Споделете това, което четем заедно като ни отбележете с @bookjourney.club и #bookjourneyclub, изпратете книга на ваш близък, за да му напомните, че мислите за него, или пък просто споделете с колегите си за нашия уебсайт и месечните срещи на нашия литературен клуб. Нека се поразходим заедно!