ЗАЩО Я ИЗБРАХМЕ?
Книгата, с която потегляме на пътешествие този месец, е изключително деликтна и по своему ведра по дух. Тя разказва за детството, за неговите магически моменти, за всички скрити тайни от света на възрастните, за миговете на откривателство, за онова несравнимо с никое друго любопитство към живота.
[...] не се осмелявам да го споделя с възрастните - за много случки те не щат и да чуят или се преструват, че не ги разбират. За тях светът е съставен само от прости неща, които могат да се видят или да се пипнат. Обаче аз знам, че съществуват и други, но за тях е по-добре да си мълча.
Романът на Урошевич обаче не е еднопластов и не стои само от светлата страна, писателят намира вярната тоналност, изпълнена с необходимата доза ирония, за да ни разкаже за неминуемия край на този период от човешкия живот.
Възрастните предпочитат да държат децата в малкия детски свят като някакви затворници. Според тях те трябва да останат в неговото тясно и ограничено пространство колкото е възможно по-дълго. Възрастните са жестоки, затова се старая да ги държа настрана от нещата, които ме интересуват, и от вече придобитите знания.
Книгата очарова както с носталгичните нотки към едно минало, което се изплъзва, изчезва и като че ли няма да се върне никога, така и с финния хумор към съвременния свят и неговите нови норми и порядки.
"Ако лястовиците летят ниско, значи ще вали”, заявява дядо. “Аз пък знам, че ще вали, щом почнат да ме въртят кокалите”, казва баба. “Ама нали във вестника има метеорологическа прогноза - намесва се леля Юлияна. - Няма нужда от разни бабини деветини, метеорологията е точна наука, днес времето се предвижда с научни методи.
Има една особена топлота, мекота и любов към човешкото и живота като цяло, с която е изграден образът на всеки един от персонажите в романа, и с която е пропита всяка една линия от сюжета. Нежност, близост и вяра в доброто лъхат от всяка страница.
Няма живо същество на земята, което да не може да се разбере с друго живо същество - стига само да се срещнат и да проявят добра воля.
Петмез е шестият роман на Влада Урошевич, на български език е в превод на Русанка Ляпова, с графично оформление на Люба Халева от издателство Жанет 45. В свое интервю авторът споделя " Да [...] – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“
ЗА АВТОРА
Влада Урошевич е поет, романист, преводач, есеист, литературен и художествен критик от Северна Македония. Роден е в Скопие в 1934 година. Завършва Философския факултет на Скопския университет. През 1981 г. става хабилитиран преподавател във Филологическия факултет „Блаже Конески“ на Скопския университет, а през 1987 г. получава научната степен доктор. Работи като сътрудник и редактор на редакцията за култура и изкуство на Телевизия Скопие. От 1988 година Урошевич е редовен професор в катедра Обща и сравнителна книжовност във Филологическия факултет в Скопие. Работи като редактор на списание Разгледи. Влада Урошевич е дописен член на международната Академия Маларме в Париж и редовен член на Европейската академия за поезия със седалище в Люксембург. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1961 година. Става член на Македонската академия на науките и изкуствата и на Македонския ПЕН център. Носител е на многобройни международни литературни отличия, сред които са френското звание рицар на Ордена на изкуството и литературата, ордена на Съюза на писателите в Русия Златна есен – Сергей Есенин за поезия; сръбската Нинова награда. Творчеството му включва десет стихосбирки, шест сборника с разкази, още толкова романи, както и редица есеистични книги.
Плейлиста с интервюта с Влада Урошевич:
КОРИЦИ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ
ПОКАНЕТЕ ВАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ
Споделете това, което четем заедно като ни отбележете с @bookjourney.club и #bookjourneyclub, изпратете книга на ваш близък, за да му напомните, че мислите за него, или пък просто споделете с колегите си за нашия уебсайт и месечните срещи на нашия литературен клуб. Нека се поразходим заедно!